<- Източната стена на връх Кабул - поглед от циркуса. Сн. Н. Петков.

Източната стена на Кабул, тъй като е дъгообразна, има на места леко югоизточно изложение, т.е. не се вижда добре от долината. Може би за това е "скритото лице на върха" и не е била забелязана като катерачен обект в миналото. Тя обаче добре се забелязва от Сухия рид отсреща. Има внушителни размери за България - височина на скалната част ок. 200 м и ширина в основата ок. 500 м. Най-висока е в централната си част и изтънява наляво и надясно. И от двете и страни се спускат два големи и силно лавиноопасни улея, които затрудняват подхода, който иначе е кратък от х. Скакавица. Левият улей, този който на практика представялва коритото на малък приток на река Скакавица, представлява интерес за спускане при подходящи условия (това е правено скоро - http://befsa.com/?q=node/view/14641). Има възможности за много нови маршрути. Стената е прорязана вертикално от стръмни кулоари, по някои от които ще станат комбинирани с лед линии, а между тях има внушителни ребра и игли, някои с размерите на Куклата в Мальовишката долина.

Бях избрал за нашето изкачване една "кукла", която привлича вниманието с характерното си оцветяване и отвесен, дори надвесен вид в горната част. От лявата и страна минава "Островът на съкровищата". Подходът към този жандарм беше почти напълно безопасен, тъй като дори не се и навлиза в левия (по-опасен) кулоар, а само се пресича десния - с малко сняг за момента. Между дърветата по края на гората на места се върви по оголените треви. Описание на новият маршрут: http://www.climbingguidebg.com/cdb.php?f=routeinfo&idRoute=2487.

  Първото въже преминахме по челната фсада на прилепнала като сателит игла, за да не катерим по тънкото улейче между нея и Бастиона - в момента снежно. Това би бил евентуален по-лесен вариант за начало на тура. Нас не ни привлече в момента, тъй като не личеше да е заледено. Трудността на скалните пасажи беше около 5 категория, или нещо като M4. С второто въже, най-лесното, пресякохме кулоарчето и стигнахме средата на Бастиона. Следващите две въжета ни поднесоха наистина "забавно" катерене, при което не липсваше и летежната фаза. Редуваха се по няколко метра драй тулинг по чиста скала, след това акробатика по отвесни и надвесени скално-туфести участъци, надвесчета завършващи с висящ клек, кънтящи (но не и ужасяващи) скални блокове, тумбести скали без цепки за клинове (но с ръбчета за сечивата) и т.н. На края на бастиона избрахме излизане по отвесна цепнатина със заклещени в нея камъни, която в горната си част изтънява до изчезване, преминавайки в надвес. Вероятно може да се мине и чисто (доколкото катеренето със сечива не е изкуствено), но предпочетохме да се измъкнем по-бързо и така в категорията на маршрута се появи буквичката A с индекс 2. Като цяло най-трудните участъци по тура са с предполагаема категория M6.

Връщането направихме по реброто, което разделя сектора с Източната стена от сектора с Висулките. Може би това е най-добрия път за слизане. То е достатъчно безопасно и в значително по-снежни условия, вижда се добре от самия прозорец на х. Скакавица. Бих препоръчал да се огледа предварително добре от долу, тъй като слизането по него може да се окаже извън светлата част на деня :-). Слизането по реброто почти през цялото време е с лица към долината (т.е. няма сложни участъци, изискващи слизане с лице към склона). Долу, в горската част, ние пуснахме един 15 м рапел през най-лявата висулка (тя не се катери, нито вижда от долу). Вероятно ще се намери път и без рапел ако при слизането през гората се придържа още по вдясно.

В заключение мога да кажа, че турът, който нарекохме "Мечтата на Пешо", е преди всичко за зимно катерене - предвид изобилието на туфести участъци, особенно в началото. Оставените клинове (5-6), както и поразчистените камъни и цепки, предполагат един относителен комфорт за евентуалните последователи :-)

Към информация за Източната стена на вр. Кабул в катерачният гидовник на сайта 

Очертание на новия маршрут "Мечтата на Пешо" по Бастиона на Кабул. Схема: Николай Петков